Участниците получават лист с по няколко неизписани до края пословици. Задачата е да допълнят пословицата. Проверява се предварителното им знание, но и възможността за мислене, креативност, съвременни ценностни модели.
Например:
По дрехите посрещат, по ума……..
Уми и разум с пари……….
Какъвто му е умът, такъв му е………..
Правилното попълване е знак за усвоени знания. Прилагането на теста в началото на обучението и в края, показва степента на промяната в тази посока.
Импровизацията показва твърде точни личностни и социални характеристики.
Тестът дава богат материал за анализ.
Даваме няколко примера. В скоби е поставен фолклорният текст.
Думата не е врабче, ала като я изпуснеш я изяждаш. /не можеш я стигна/
Който много бърза, няма да сполучи. /бавно стига/
Без мъка, няма ум. /сполука/
За малка работа, много ум. /голяма срамота/
Големи хвалби, малки глави. /торби/
Ръката му дава, сърцето не шава. /не дава/
Брат брата не храни, ако не работи. /ала все го брани/
По-добрите плувци, по често плуват. /се давят/
Ако не кърпиш вехтото, няма да носиш дрехи. /ново/
Най-сладкото и най-горчивото е, когато не си с родителите си. /езикът/
Високите са слуги на родината около камината. /на ниските/
Високите са слуги на най-ниските хора на света. /на ниските/
По-добите плувци, по-често побеждават. /се давят/
Детето, докато не падне, няма да се спре. /научи/
Когато господ давал сливи дал и с весела дружина. /и костилките/
Какъвто му е умът, такъв ще стане. /домът/
Най-напред избирай думата, тогава кажи най-хубавата дума. /я кажи/
Който много бърза, няма да се научи. /бавно стига/
Който изпревари, той печели. /натовари/
Две ръце, едно лице и едно сърце. /лице мият/